Петдесетият ден след Великден, наричан Петдесетница, е винаги в неделя. На този ден църквата прославя явяването на Светия Дух, затова и названието на празника е и Света Троица. Смята се, че това е рожденият ден на християнската църква.
"Света Троица"
Рано сутрин на Петдесетница хората берат цветя и треви, пелин и орехова шума и ги носят на гробищата заедно с обредна храна и вино. Съществува вярване, че от Велики четвъртък (четвъртъкът от Страстната седмица преди Великден) душите на починалите са разпуснати и са били сред нас, а на Петдесетница и Свети Дух се прибират и именно тогава ги разделят – едни за рая, други за „пъкъла“ (ада).
художник: Иван Мърквичка, 1890 г.
Съботата преди Петдесетница е Черешова Задушница – една от четирите Задушници, в които почитаме починалите си близки и се правят помени, някъде наричани още „раздавки“, „подавки“. Раздава се на близки, комшии, дори на непознати. На някои места в България на този ден се правят общи трапези. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята с думите „Бог да прости“. Вярва се, че ако около масата прелети пеперудка или мушичка, това е душата на покойника.
снимка: "Пик"
В понеделника след Петдесетница е Свети Дух, наричан още Духовден и тогава също се „поменуват“ мъртвите. В тези дни е типично колениченето върху орехова шума, тъй като орехът свързва земния и небесния свят, а тъкмо тогава душите се прибират в небесните си обиталища. Украсяват се гробовете, както и къщите със свежи цветя и зеленина. Денят се свързва с цялостното обновление в природата, в основата на което е животворящият Дух.
снимка: Етър 
Фотограф: Асен Великов
